Постинг
06.12.2014 13:25 -
ПРОСТОТИЯ ДО ШИЯ
Бог да прости моят дядо, мъдър и добър човек беше.
Прост народ, слаба държава,казваше моят дядо,
кога беше той ядосан.Тази дума досадна, по-скоро банална,
напоследък стана много актуална. А баба ми, горката,
все своето си знаеше, все това повтаряше:
-‘Аман от простотия, до горе, до шия.-‘
Баба ми беше много по-устата и в сентенциите си бе, много по-богата.
Мои бабо, дядо, много умни и прозорливи сте били.
Много време мина от как ви няма, но това що тогава от вас узнах
се оказа сега истина голяма. Тотално опростяхме, тотално обедняхме.
На просия изпаднахме, по гладни станахме. В политиката
твърде много се провалихме държавата си затрихме.
Сега и аз си мисля, че сме прост народ, слаба държава.
Дано моите внуци не мислят така. Дано помъдреем.
От тая простотия не можем да се откопчиме.
Носиме я на шия и няма управия.
Носиме я на нещастната си гърбина от векове я влачиме,
до година, до амина.
Сега сме като прокажени, бягаме от нея в чужбина.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари