Блогът на mlado :: РАЗМИСЛИ И РАВНОСМЕТКА

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

26.11.2014 09:26 - РАЗМИСЛИ И РАВНОСМЕТКА

Прочетен: 716 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 27.11.2014 12:43

Равносметката на всеки човек е неговото житие, строго лично. Когато усетиш, че времето ти е изтекло, много мина малко ти остава, когато пoчувстваш, че здравето ти е свършило, болестите дебнат за разправа, когато много от приятелите ти между живите ги няма, когато няма с кого дума да си кажеш открита и пряма, виждаш че си на последната житейска метка, време е да си направиш равносметка. Виждаш какво си постигнал, какво си пропуснал, колко си загубили колко малко е било нужно за да бъдеш ти добре. Виждаш какъв е бил животът ти в това смутно време. Целият ти жизнен път изпъква рязко, като във филм, на преден план, на житейския екран.Пари, жени, охолен свят, такъв живот нам не бе познат. Ние вървяхме по другата пътека, скромността краси човека. В моя житейски интервал добро и лошо съм видял. Животът съм си изживял със старата етика и морал. Правех то що можех да сторя, срещу злото и тежкият ни хал, но това се оказа не толкова леко, често ми носеше тъга и печал. Животът те учи. Виждаш, че страданието ни е причинено от алчността, злобата и омразата на хората. Виждаш, че любовта и добротата са корените на богатството, духовността на живота. Това е любов закърмена от майка, от утроба до гроба. Когато с живота се прощаваш последни думи към близките си с любов отправяш. Обичам ви, помнете ме с добро. За това, което те крепи и подтиква да живееш са деца, внуци, подрастващото поколение, генерация на духа ти, твоето продължение.Те са твоето богатство, твоето удоволетворение. Равносметката ти е да дадеш любов и възпитание добро, да ги научиш на труд и учение примерно, да ги окриляш с нежност и доброта. Тогава ще си ти спокоен за това, че носят твоят ген в себе си, в кръвта. За то що ти не си постигнал е вече късно да наваксаш. Не можеш времето назад да върнеш, не можеш миналото си да изтриеш. Вече е минало, свършено време. Можеш само на тези, които са те наранили да простиш, за греховете си да се покаеш, душата си да пречистиш. Едва след пречистването на душата, ще усетиш лекота, спокойствие и отплата. Спокойно можеш да отдъхнеш и знай, че след смъртта ти безжизненото ти тяло ще тлее, но духът ти ще продължава да броди, витае и да се рее.

Нагоре