Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.11.2014 10:27 - ДЕТСТВО МОЕ.
Автор: mlado Категория: Лични дневници   
Прочетен: 542 Коментари: 0 Гласове:
0



Детството ми на село бе,като в приказка,сред природата,като необятна празнична рулетка, а не в градска теснотия, в инкубатори, в клетка. Виждал съм блясъка на звездите,чувал съм песента на щурците, спал съм под асмата, вдишвал съм омайващият мирис на цветята и аромата на липата. Усещал съм дъхът на тревата, свежестта на гората и прегръдтката на природата. Вдъхновявал съм се от величието и от красотата, от детственността и от чистотата. Черпил съм енергия от гръдта и от кърмата. Ходех да се къпя в реката и за прясна изворна вода от чешмата. Обичах при зайчетата, в колибката им да се мушна, да ги галя, да ги гушна. По покривите да се катеря, стараех се керемидите да не нараня, ходех при гълъбчетата да ги нахраня. Скачах, тичах по полята, във висините пусках хвърчилата. От ранни зори до късен здрач, неотлъчно винаги до мен, кучето ни бе моето другарче и пазач. Училището ни гъмжеше от деца, а на празничното утро в препълнения до край салон декламирахме Ботевите слова, със сияйни, грейнали лица. Това бе моето детство, моето малко царство. Тук по селските пъртини преминаха моите първи седем години. В моят детски сериал какво ли не съм преживал. Чудни неща съм видял. Едно от тях е, че гроздоберът бе личен семеен ритуал. В огромни постави ходех грозде да бера, до насита се опивах от сладостта на кипящата винена шира. Обичах крушеница от диви круши аз да пия, обичах от кисели динчета бабината ми трушия. Но най-висшият лукс бе, както му се вика, че обичах орехи в петмез от захарна тръстика, а ръчел, печена тиква за мен бе по-ценен от уникат, реликва. Имаше съблазни, които у съседите аз виждах и по детски им завиждах за това, че дворът на моя първи братовчед бе препълнен от пчелни кошери с мед. Тези отживели селски експонати на моите внуци са непознати. Падащи звезди не са видели, песен на щурци не са преживели. В познанието си обширно и в учението си неспирно са обиколили света, но никъде не са намерили детската си уютна топлота. Тогава нямаше коли таксита, нямаше джип с тежка броня, но тогава аз неслизах по цял ден от гърба на коня. Пак се движах аз стремглаво, пак препусках през поля, гори. Въпреки в селски дрехи бях много по-щастлив, дори. Детски игри, детски блян, детски пакости, детски свян, майчин шепот в сладък сън, детски смях кат нежен звън, детските щастливи дни, отлетели назад във времето не се повтарят, не се забравят. Безгрижните ни детски дни отминават, не се връщат, не се възраждат. Вече е тихо, глухо и пусто. Селата вече деца не раждат.                                                                        



Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: mlado
Категория: Лични дневници
Прочетен: 500857
Постинги: 678
Коментари: 331
Гласове: 244
Календар
«  Април, 2021  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930