Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.08.2014 20:28 - БЪЛГАРИТЕ СТАНАХМЕ БЕЗДУШНИ ХОРА
Автор: mlado Категория: Лични дневници   
Прочетен: 598 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 09.11.2014 14:42


Помня в детските години какви сърдечни, мили, доверчиви и добри бяхме. Защо сега се променихме, защо се озлобихме. Защо настанаха тежки, бездуховни времена. Сега несправедливостта спрямо хората се шири, страстите се развилняват, противоречията, между беден богат, се задълбочават. Елитът ни се изроди в кич и чалга. Овълчи се и опростя.

Обсебен е от злоба, популизъм и бездушие. Изпадна в бездуховност, тъпотия и интелектуален мрак. Помията превърна в елитен каймак. Помня бездушието ни, още по времето на соца, срямо поетът Пеню Пенев.Малко преди смъртта му, аз го видях унил и опечален. Чувстваше се разголен и обран. Не за това, че нямаше почести, държавни отличия, а за мълчанието гузно на тогавашните светила, тяхни величия. За това, че не беше разбран. Бездушието ни сега е още по-голмо.

Бунтарят, рицар, Радой Ралин бе грозно употребен, а след това ненужен, изоставен и бързо забравен. Борис Димовски, от който лъхаше скромност и доброта си отиде  също  обиден и накърнен. Няма искрена следа в нашите ледени сърца за неговата духовна чистота. Обидно е и много жалко, че Вера Мутафчиева незаслужаваше такова грозно охулване. Тя бе уважаван писател. доказал се интелектуалец, виден съвременик. Незаслужаваше да я принизиме в долен,мръсен доносник. Не трябваше да се предоверяваме на милиционерското перо.

Не трябваше сляпо да вярваме на неговото нечисто дело. Не заслужаваше да я затлачиме в тресавището на позора, да я убиваме с мръсен милиционерски кинжал, да я доведеме до падение, до унизителен хал.Вече е късно да и се извиниме.Тя отнесе в гроба си своята мъка и печал.

Йордан Радичков си отиде тъжен и огорчен. Този благ и чувствителен човек не бе роден да живее в хули и злоба, в интелектуален глад и духовен разпад. Този човек не бе роден да живее сред хищници в настоящия век. Една капка от хорската злоба, дори, тя го отрови и умори. Нима забравихме хулите против Николай Хайтов. Наглостта, с която го изпратихме до последните му дни. Вместо благодарност за ценното му творчество, ние го наранихме. Жалко, много жалко кичозна Българио,че твоят велик певец, Емил Димитров през целият си живот за тебе, за моятя България пя,в края на дните си в мизерия и в забвение умря. Нашата политическа класа, популистка маса и заспала интелигенция не го оцени. С бездушието си, брутално го ощети. Не се намери един бард между нас,за да го защити. Жалко, тъжно и  жалко, че след като вече го няма,едва след като той си отива, се намериха много, защитници такива. Ако всеки си направи равносметка ще види колко много хора още сме обидили, колко много души, знайни и незнайни сме наранили. Но за тези наранявания и аз имам грях. Със сълзи в очите си ще кажа, че към собствената си майка, едва след смъртта и осъзнах, че нехаен, небрежен, бездушен син аз бях.

М.М




Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: mlado
Категория: Лични дневници
Прочетен: 512579
Постинги: 678
Коментари: 331
Гласове: 244
Календар
«  Май, 2021  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31