Обичах…

Обичах..

Обичах..

Калкута,

станала

Колката!

Има ли разлика?...

Обич все е…

Все е смугла и светла,

черво и корем,

коса и бадем,

обичах я бегла!

 

Обич! О! Бич!

За телесата…

Охрачения тротоар.

Незавършена сграда!

Половинчата апоплексия.

Обичах…

Обичах…

Хиляда пъти обичах

петна от пътищата

на малките зайци,

следите… обичах

на опитомени вълци!

Калкута зовеше,

Ерос спеше

Агапе се томеше!

 

Обичах,, обичах,

обичах…

звездите топли оставаха,

с мен се съешаваха,

а лъчите изстудяваха.

 

 

Обичах, обичах, обичах

колко ли пъти обичах…

дима от ауспуха,

потта на Атлант.

А звездите

оставаха подземни.

 

Обичах, обичах Колката,

а изяде ми кълката.

и с обич=о, бич,

скъпи Приятелю!

Долавям някаква нова и доста по-разчупена форма на поетичното ти виждане. Това ме радва, защото означава вътрешно развитие. Поздравление и много хубав завършек на седмицата!

Да, не е стандартна поезия, тоест, класическа. Това е бял стих, или по-скоро е свободен стих. Експериментирам, така да се каже. Бъди здрав, както и всички вкъщи, хубав завършек на седмицата и за вас!