Постинг
22.08.2017 15:48 -
ДЯДО ЙОЦО СЪНУВА КОШМАРИ.
След като с душата си почувствах, със сърцето си усетих искра надежда в бездната тьма, след като чух руска реч, гласа на братушките, на войника солдата, в мрака тъмен аз прозрях лъча на светлината, настъпването на свободата. След пет века свободата доживях, спокойно легнах си в гроба и вечният си сън заспах. Но във вечността тежък сън сънувах. Страната ни пое труден, трънлив път. Груба игра, грозни схватки, страна млада без порядки. Преживява световни воини, спорни територии, фашизъм, тоталитарно общество и на края чудна, хубава история, на демократична еуфория. Симеон на трон с отличия, блаженни почести и царски величия. Но тук се случват странни неща и пълни абсурди. Вазов, фанатик, русофил. Не на русофилството. Край на русофилството, вън от училище, не на Вазов. Ботев-утопист, социалист и на кораба „Радецки”, първи български терорист. Ботев-терорист. Не на тероризма. Не на Ботев, вън от училище. Братушките, освободители, били поробители, наши окупатори. Не на окупатори. Не на Русия. Край на Русия. Юруш на турския ботуш. Няма робство, няма иго, няма тирания. Вазовите слова са плод на писателска фантазия. Според господата управляващи, Тяхно величество, няма иго, а турско владичество, с мирно съжителство. С напътствие на турско присъствие. Край на заблудата. Не сме били под робство. Няма турско робство. Това уверено твърди и доказва, своя авторска теория, преподавател във В У З, сам се титлува, доктор по история. Глух и ням е по въпроса мастит културтрегер играч, ТВ-светия, С Е М- ски месия с папионка на шия, акъл раздава, но пример не дава. За тази ценностна подмяна, за обхваналото ни бездушие, за тази апатия голяма, интелектуален отпор и академична мисъл няма и няма. Относно турско-владическият мит, глух и ням остава Държавният и политически елит. Алчност, подлост, долни страсти, омраза, злоба, диви разпри, простотия, цигания, хунски грабеж, сторен грях, грозни неща аз видях. В мрака тъмен аз прозрях, задушаващи ни тегоби, мизерия, хаос, страх, свят брутален, настъпващи беди. Че сме тръгнали по път опасен, все надолу, лош и крив, към задаващия се етнически и необратим демографски срив. В бъдещето аз съзрях, че ни очаква пълен крах. Този кошмар не издържах, в гроба се преобърнах, в съня си аз простенах, към Бога се обърнах. -‘Господи, събуди ме, Господи, помогни ми, не мога по-вече вечен сън да спя. Господ чу моята молба, буден съм вече и мога да виждам. Аз прогледнах, да, аз мога да виждам. Венага разбрах, че това е по-страшно, което видях. Пак към Бога се обърнах. “Господи, вразуми ги, те са оглупели, те са ослепели, не виждат това, което видях. „Боже , избави България”. България на българите изчезва.
P.S. „Дядо Йоцо сънува кошмари”. написах по време управлението на НДСВ - Симеон Сакскобургготски и ДПС. Още тогава имаше протурско влияние във властта, пренаписване на историята, което продължи при следващите Правителста.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
