ПОСЛЕ  НЯМА  ЗАЕДНО, САМО  НИЕ  НА  СОФРАТА- (след изборите пас  на  обещанията)  ДА,  АМА  НЕ.  НА  ЛЪЖАТА  КРАКАТА  СА  КЪСИ. Заедно  можем  по-вече  беше  мотото  на  лидерите  на  синята  идея  в  началото  на  демократичните  промени. Под  това  мото  привържениците  на  синята  идея  към  демократични  промени  се  обединяваха  и  вярваха,  че  свободата, свободното  общуване,  високият  жизнен  стандарт  ще  настъпят  скоро, че  настъпват  промени  към  по-добър  живот. Сега  знаем  какви  са  резултатите  от  обещанията  под  това  мото. Лидерите  на  тази  синя  идея  Иван  Костов,  Филип  Димитров,  Стефан  Софиянски,  Надежда  Михайлова и  плеадата,  присламчилите  се  към  тях  съратници,  послушници,  които  се  развилняха,  започнаха  поголовна  приватизация, лично  обогатяване,  ликвидация  на  индустрията,  земеделието,  на  тоталитарното  наследство. Заедно  можем  по-вече  бе  употребен  за  лични  облаги,  но  за  тези  които  ги  подкрепяха,  които  гласуваха  за  тях  нищо.  Под  това  мото  се  присламчиха   и  го  употребиха  НДСВ,  ДПС,  червени,  кафяви  и  борците  от сивата  икономика. Под  това  мото  се  угоява  сегашната  ни  политическа  класа. Това  мото  създаде  олигарсите  ни.  Политическата  класа  издига  в  кумир  европейските  ценности  и  сигурността  от  НАТО.  Упорито  брани  тлъстите  си  заплати. Бедните  хора  на  гърба  си  чувстват  фалша  на  празнодумието.  Народът  вече  на  голи  обещания  не  вярва. Който  го  е  лъгал  добро  не  е  видял.  Сини  и  НДСВ  се  разпаднаха.  Червени  и  ДПС  се  разпадат.  ГЕРБ  са  на  системи  и  изкуствено  дишане.  Господа  Лидери, гладният  на  сития  не  вярва. Наближават  избори. Какъв  личен  пример  ще  дадете?Какво  можете  да  предложите?   Европа  вече  не  е  и  няма  да  бъде  същата. Социалната  система  на  Европа  е  пред  разпад  от  невъзможността  да  се  предостави  социална  сигурност  на  непрестанния  наплив  от  бежанци. Няма  страна,  която  може  да  издържи  на  това.  България  е  много  уронима.  Ердоган  точи ятягана,  но  ние  не  сме  му  проблем.  Ние  сме  му  в  кърпа вързани.  Ние  се  снишаваме,  чакаме  да  ни  се  размине,  но бурята  тепърв  се  задава.  Дошло  е  време  всеки  да  се  спасява  по  единично.