Прочетен: 1528 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 30.08.2015 13:15
„ Рим-Берлин-Токио” България не изпрати войски на Източния фронт срещу Съветския съюз. След Втората световна война и Ялтенската подялба на влияния 1944год. България попадна към страните в Източния, социалистически блок със затворена, планова икономика. Първа задача след войната бе електрификацията в селата. Настъпи край на газовите лампи с фитили. За кратък срок това бе осъществено. Селата живнаха. Изградени бяха хидротехнически, енергийни и индустриални обекти. Български тирове сновяха между Иран и Западна Европа. До създаването на обединените АПК имаше ръст на икономиката. След осемдесетте години на миналия век настъпи спад в плановата ни икономика. Наложи се да вземем заем от Запада. Западните страни ни изпревариха в техническото развитие и новите технологии. Процесите при тях бяха мобилни и бързо се обновяваха. Освен това комуникацията и придвижването на хората при тях бе освободено , спрямо режима при нас. Хората искаха свобода. Настъпи момент, когато хората излязоха на площадите, без нито един изстрел, без бой рухна цял обществен строй. Неочаквано, спонтанно, за кратък срок рухна целият соц.блок. Рухна неочаквано така, рухна колосът на глинени крака. Защо рухна социализмът? Защото хората така пожелаха. Хората пожелаха свободно, демократично общество. Очакванията на хората не се осъществиха. Натъпи хаус в страната. Спад в икономиката, безработица, бягство в чужбина, демографски срив, обедняване
на населението, изкупуване ресурсите на страната от чуждия капитал и загуба на държавен суверенитет. Къде сгрешихме, защо се провалихме от дистанцията на времето грешките ни ясно се виждат. Дом, общество се градят върху здрави основи. Ние още основите не сме създали. Нямаме ред, законност и справедливост. Нашето поколение започна с разграждане, което разграждане още продължава. Вината да се намираме на този хал е наша.
Много се омърсихме. Нашето поколение създаде пропаст между управляващи и народ. Пропаст между бедни и богати. Пропаст между бездомници в дрипи, клошари с торби, пълни с вонящи вехтории, едвам кретащи прегърбени старци, пенсионери, млади хора безработни от едната страна. Тази грозна тълпа срещу яркият блясък на олигархична прослойка, срещу разгула, потънал в разкош, срещу пиршеството по време на чума. Пропаст и гняв срещу банкери, кредитни милионери и мошеници, непочтенно, бързо забогатели. Гняв срещу домогналите се до охолство, господата всевишни, срещу крадците сегашни, предишни. Поколенията преди нас преодоляха изпитанията на България. Поколенията преди нас създадоха блага, които ние не можахме да опазим.
Поколенията след нас няма да ни простят за банкрутиралото наследство, което им оставяме.
Сегашното поколение на демократичните реформи ще влезе в историята с клеймото, като поколение на упадъка на Българската държава. Не осъществи икономическо възпроизводство и висок стандарт на живот.
Не сме достойно поколение.
Нима за такава демокрация бяха нашите мечти!
Къде сгрешихме, защо се провалихме,
за тази закъсняла равносметка
оценката поколенията ще ни я дадат
Има обаче неудачници, които припсват своя провал на всички околни, на цялата ни страна. Такива идиоти за нищо не стават, та затова те дращят глупости из блоговете.
