Постинг
08.08.2015 12:20 -
УНИЩОЖИХМЕ КЛАДЕНЕЦА, ОТ КОЙТО ПИЕХМЕ ВОДА.
Автор: mlado
Категория: Лични дневници
Прочетен: 629 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 11.08.2015 14:01
Прочетен: 629 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 11.08.2015 14:01
В България протичат процеси, които забавят развитието, икономиката на страната. Това са затихването на селищата, затихването на духа, живота в селищата. Това явление е характерно за България. Тенденцията на упадъка на селищата в България
започна след края на шестдесетте години, когато от селата се отне самостоятелността им като
производствена структура. Земята на селяните се обяви за общонародна,
държавна, земеделските кооперации-ТКЗС отидоха под шапката на АПЕКА –тата, селяните бяха превърнати в държавни земеделски
работници. Прокарана бе теорията селата да се развиват като
градовете. В култ бе провъзгласена единна работническа класа, селски и градски работници. Коренът на селянина бе изтръгнат от земята. Много хора се насочиха от селото към града. Живеещите в селата започнаха да намаляват. Това даде отражение на училищата, детските градини и поминъка на младото поколение. В селата бяха съсредоточени много консервни
фабрики, винарски изби, мандри за преработка на земеделската продукция и
животновъдството. Инфрастуктурата на селата се развиваше съобразно
потребностите. В районите на язовирите бяха прокарани напоителни
канали, а където нямаше такива бяха осигурени поливни системи. Въпреки механизирането на труда, превръщането на селянина в работник, живецът му в
селото огасна. С настъпването на демократичните промени животът
във селата стана още по несигурен. Земята бе върната на собствениците, но ликвидационните съвети ограбиха техниката, която принадлежеше на собственицие. С голи ръце земята не можеше да се обработва. Появиха се пустеещи земи. Хората се разпръснаха по градовете. Появиха се пустеещи къщи. Селата запустяха. Селата вместо производители на земеделска продукция
станаха консуматори на такава. Хората безработни, обедняха. Сега земеделската земя се изкупува от външни фирми на цена един квадратен метър
първа категория земя за един лев, на стойността на един килограм картофи. Земята се изкупува с комерсиална цел. За този процес много земеделски
партии в Парламента се изредиха, сега награждават земеделската лидерка Анастасия
Мозер за заслуги в развитието на земеделието, но никой не е сигнализирал, никой не е реагирал за упадъка на селото. Сега вече е
късно. Всичко е изгубено. Освен това разпродажбата на общинска земя на външни фирми и лица
окончателно обрича селата на загиване. Забравихме, че селото спаси България и даде възможност да
оцелее от петвековното робство. Селото направи
България водеща земеделска страна в Европа,
с най-качествена вкусова продукция. Сега селото ни тласка към демографски срив. Ало, ало, опомнете се. Нима забравихте, че общинската земя е непрекосновенна. Поколенията преди нас са я пазили, а сегашните мародери я унищожиха. Господа, управници, приемете моят сигнал, селото спасете.
започна след края на шестдесетте години, когато от селата се отне самостоятелността им като
производствена структура. Земята на селяните се обяви за общонародна,
държавна, земеделските кооперации-ТКЗС отидоха под шапката на АПЕКА –тата, селяните бяха превърнати в държавни земеделски
работници. Прокарана бе теорията селата да се развиват като
градовете. В култ бе провъзгласена единна работническа класа, селски и градски работници. Коренът на селянина бе изтръгнат от земята. Много хора се насочиха от селото към града. Живеещите в селата започнаха да намаляват. Това даде отражение на училищата, детските градини и поминъка на младото поколение. В селата бяха съсредоточени много консервни
фабрики, винарски изби, мандри за преработка на земеделската продукция и
животновъдството. Инфрастуктурата на селата се развиваше съобразно
потребностите. В районите на язовирите бяха прокарани напоителни
канали, а където нямаше такива бяха осигурени поливни системи. Въпреки механизирането на труда, превръщането на селянина в работник, живецът му в
селото огасна. С настъпването на демократичните промени животът
във селата стана още по несигурен. Земята бе върната на собствениците, но ликвидационните съвети ограбиха техниката, която принадлежеше на собственицие. С голи ръце земята не можеше да се обработва. Появиха се пустеещи земи. Хората се разпръснаха по градовете. Появиха се пустеещи къщи. Селата запустяха. Селата вместо производители на земеделска продукция
станаха консуматори на такава. Хората безработни, обедняха. Сега земеделската земя се изкупува от външни фирми на цена един квадратен метър
първа категория земя за един лев, на стойността на един килограм картофи. Земята се изкупува с комерсиална цел. За този процес много земеделски
партии в Парламента се изредиха, сега награждават земеделската лидерка Анастасия
Мозер за заслуги в развитието на земеделието, но никой не е сигнализирал, никой не е реагирал за упадъка на селото. Сега вече е
късно. Всичко е изгубено. Освен това разпродажбата на общинска земя на външни фирми и лица
окончателно обрича селата на загиване. Забравихме, че селото спаси България и даде възможност да
оцелее от петвековното робство. Селото направи
България водеща земеделска страна в Европа,
с най-качествена вкусова продукция. Сега селото ни тласка към демографски срив. Ало, ало, опомнете се. Нима забравихте, че общинската земя е непрекосновенна. Поколенията преди нас са я пазили, а сегашните мародери я унищожиха. Господа, управници, приемете моят сигнал, селото спасете.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
