НА ТОЗИ ДЕН МАЙКА МИ ПОЧИНА. НА ТОЗИ ДЕН 
СВЕТЪТ ЗА МЕН СЕ ПРЕОБЪРНА. ВЪПРЕКИ
ДАЛЕЧЕН ТЪЖЕН СПОМЕН, ЗА МЕН Е  СКЪП 
МАЙЧИН ПОМЕН.ПРОСТИ МИ МАМО, ПРОСТИ МИ. След време си правиш равносметка, виждаш колко си пропуснал в живота за да бъдеш по-добре. Изгубеното зад теб остава, не можеш обратно да се върнеш. Криво ми е, много ми е тежко, че най-скъпите за нас хора, които най-много ни обичатне цениме тяхната любов. Не виждаме как към нас са устремени, в мисли и в дела към нас тичатда ни прегърнат и обсипят с любов. Криво ми е, че ти, моя майко, от сърце с болка ме зовеше; Чедо, ела си, искам да те зърна, искам да те видя. Аз бях безчувствен. Небрежно си казвах, чакай, има още време. Не си давах сметка, че ще те нараня, че ще те обидя. Не откликнах тогавана  твоя майчин зов, на всеотдаината ти майчина любов. Тежко ми е и много ми е мъчно, чекогато ти почина, когато получих тази скръбна вест, нож в сърцето ме прободе.  Майко моя, ти която най-много ме обичаше на тоя свят те  няма вече. Когато ти почина аз бях твърде много надалече, аз бях в чужбина. Със сълзи в очите си се връщам към наранимия за мен спомен и болезнено се разкайвам. Не мога времето назад  да  върна, не мога болката си да утеша. Сега в сърцето си аз носятежък, голям грях, че в последния ти час аз не те видях. Късно е вече и прошка да ти поискам, късно е вече вината да си изкупя. Нехайството ми навява тъга и печал. За тебе майко, за твоята тежка  утрата ще ми е вечно жал. Прости ми майко, прости ми. От тебе само добро съм видял. Ти винаги си ми прощавала. Прости ми майко, прости ми. Макар и късно прости ми. Едва след смъртта ти разбрах, че нехаен, небрежен, бездушен син аз бях. Сълзите в очите ми напират, в гърлото ми е заседнала буца, със спазъм се свива и втвърдява. Терзанието на съвестта ми не спира, постоянно ме гризе и разяжда, душата ми покой не намира. Прости ми майко, прости ми за закъснялото ми разкаяние. Прости на своя грешен, в мъка и в тъга, разкайващ се син. Прости ми, дай ми мамо утеха. Прошката ти вътрешно спокойствие  ми донася. Без прошката ти не мога аз да съм щастлив. Щастието е нещо строго лично. Сам самичък не мога  аз да съм  щастлив. Не мога да се чувствам аз отлично, когато  най-скъпите ми, близките ми страдат от живот тежък, несправедлив. Чуй мамо, послушай моята изповед пред Бога. Прости ми мамо, прости ми.  

Загубата на родителите ни е непрежалима.
Но утехата е, че при временното ни пребиваване на този свят, бог е установил да бъде нормално и справедливо, родителите да го напускат преди децата си.