Постинг
22.12.2014 11:49 -
СТАНАХА ЛИ БЪЛГАРИТЕ ЗЛОБНИ?
РЕДНО Е, НЕ САМО ПО ПРАЗНИЦИТЕ, ДА СЕ ЗАМИСЛИМ НАД ТОВА
Духовният упадък, загубата на вярата в доброто стават предпоставка за възникване на пороци, наркомания, проституция и всякъкви престъпления. Като се вземе предвид, че духовността у човека и злобата са несъвместими, имаме обеснение защо хората са злобни. Злобата е животински инстинкт. Звярът разкъсва жертвата си и задоволява
гладът си, инстинктът си. Човекът премахва жертвата си и задоволява страстта си, гневът си, злобата си. Хората губят човешкото в себе си, духовността си и се превръщат в подобие на животни. При животните по-силния изяжда плячката. При хората също по-силния, по-нахалния, по-злобния присвоява плячката. Българите са гостоприемни, не са били злобни, но са били завистливи. Защо сега злобата ни задушава и от злоба и завист вече се самоизяждаме. Не напразно е поговорката, че се клеветиме и в казана един друг се топиме. В последните тридесет години е налице друг недостатък при българите. Безразличието, бездушието, пасивността към страданието на другия. Станахме инертни към събитията около нас. Вътрешните ни политически разпри, несъзидателна политика и стопанската разруха ни доведоха до отчаяние и демографски срив. Сега се намираме в критичен икономически спад, в тотален духовен глад и грозящ ни разпад. Причината е, че не спазваме Кубратовата традиция за снопа с пръчките, не следваме девиза пред Парламента„Обединението прави силата”. Не обичаме и не пазиме земята си.” Народ такъв за нищо недостоен, освен за мъки, нужди и тегла”. Това е написано преди близо сто и петдесет години. Виждаме колко правдиви са тези думи. Народът сме ние. От нас зависи какво трябва да правиме. Ще позволиме ли злобата да ни разяжда. Даваме ли си сметка, че от сутрин до вечер времето ни се изпълва с информация за грабежи, насаилие, престъпления, клевети, разпри и предавания с ниска интелектуална стойност, които стават храна за агресивност в хората. Пресата също е опиенена като от наркотик, с охота разгръща такава информация. Даваме ли си сметка, че животът ни за оцеляване е върху агресивни релси, кой кого и прави хората агресивни, злобни, разединени. На хората, на нас ни е нужно това, което ни помага, което ни обединява, което ще направи животът ни по-добър. Прогресът се постига с труд и учение, ред и дисциплина. Друг път нямаме. Животът ни стана груб и злобен. Станаха ли българите злобни. Аз съм огорчен, че трябва с тъга да призная, да станахме не толкова злобни, но демотивирани, бездушни и обезверени да, станахме. Липсата на духовност, липсата на социална справедливостозлоби хората. Злобата ражда злоба. Завистта ражда завист. Злобата и завистта ни водят към самоунищожение.
Следващ постинг
Предишен постинг
