Блогът на mlado :: БЕЗ ОТГОВОР.

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

10.11.2014 18:54 - БЕЗ ОТГОВОР.

Прочетен: 498 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 10.11.2014 18:57

БЕЛЕЖКИ ОТ ДНЕВНИКА НА ЕДИН НАИВНИК Силно вярвах на уважаван вестник. С огромна вяра и надежда, откровен зов му отправих срещу неправдата голяма. Апатия пълна аз усетих, отговор още няма,..нямна. Нито да, нито не. Не ще да види и да чуе, истината очи в очи. Свил се е в черупката си тихо, продължава да се крие и да мълчи. Исках гневът ми да се чуе, че сме стиднали до там, че за нашите безобразия да се червиме от срам. Да ни сочат те с пръст, като грешници, виновници, да ни показват те в цял ръст, че политикът, големец, у нас е с професия крадец, че поголовно се краде и по-вече няма накъде. Исках отклик, искра, надежда, исках малка скъпа вест, да защитиме пред Европа нашата свята родна чест. Уви, наивен ли съм бил, вярвайки му да съм сгрешил. Човек греши и аз сгреших, като му се доверих. Откъде, накъде , беден човечец, откачалка, със възможност много малка, не е политик, нито големец, няма портфел на крупен бос, нюх на хитър банков спец, но иска правда, иска факти с точни цифри, иска журналистическа подкрепа от българската Опра Уинфри. Но уви за беда, не му върви в таз игра. Опра бързо го отпрати, по незнайни причини, без да гледа тя нещата, наивникът се оказа вън от тепиха на борбата. Примерът е ясен, отговорът е един. Към екипа ви ще кажа: Забравете това, що съм ви изпратил, живи и здрави до амин. Вярвам на журналистическата етика, професионалната съвест и оказаното доверие към вас, че не ще ги изхвърлите на боклука, да заглушите моят глас. Дали добре прецених, но на най-оправната журналистка, се доверих. Нея с Опра аз сравних. Опра много е устата и е люта в червата, но нашата журналистка е контактна, с елита е на Ти, събеседничка отлична, много по хубава е и симпатична. Много се притеснявам, че аз самозваният герой, от уважение към Бай Радой, исках да продължа делото му чудно, в това време смутно, трудно. Че преди и след промените в нашата държава батакът още продължава. Че преди и сега на нас ни пробутват едни и същи мръсни, ченгежийски номера. Борбата за правда не ни дава мира, нетрябва никога да секне и да спира. Исках да се защитиме в Европейската интеграция, че ни поставят на колене, в безизходна ситуация на недоверие и изолация. Надежда имах, но уви каква стана тя? Вестникът пожълтя, културата ни осиротя, политиката ни загрубя, олигархията ни забогатя, народът ни обедня. Сега в тази наша джунгла на безредие и нищета няма кому да се сърдим, няма справедливост, няма правда, няма отговор и яснота.

Нагоре