Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.09.2014 18:39 - НЕЗАСЛУЖЕНО ОПЛЮВАНЕ
Автор: mlado Категория: Лични дневници   
Прочетен: 430 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 24.09.2014 14:00


На човека, който през 1933г. заяви на света:
АЗ  СЕ  ГОРДЕЯ, ЧЕ СЪМ  БЪЛГАРИН
Когато човек е в чужбина изпитва удоволствие ако види нещо интересно, отнасящо се за своята страна. Аз в чужбина успях да прочета интересни неща за България. Попаднах на материали във френската преса, писани по времето на Лайпцигския процес 1933 год. Тогава думите българин, България често са били писани във вестниците и изричани на протестните митинги. Франция  е била трибуната на съпротивата, против задаващия се фашистки терор. От прочита им, ми попаднаха материали на журналисти, общественици и най-обикновенни хора от Европа, Северна и Южна Америка в защита на Георги Димитров. Направи ми впечатление един кратък коментар на американска журналистка, кореспондент на вестник. Първите и впечатления от процеса са били, че ще приключи бъзо, че смъртната присъда на подсъдимите е предрешена. С времето, обаче се откроява личността на един от подсъдимите, Георги Димитров, който сам застава против огромната фашистка машина, предупреждава света за задаващата се  нацистка заплаха и предрича гибелта и. На обвинението, че е дивак и варварин той контрира обвинителите си, с думите: не аз, а вие, фашистите сте диваци и варвари, където се появите. В онова време да кажеш тези думи, в съда, се обричаш на явна смърт. Те предизвикват интерес и се разнасят  по света. Георги Димитров в онова време става символ и пример за силна вяра и себеотдайност в антифашистката борба на много последователи в Европа, Южна Америка и Азия. Неговата популярност може да се сравни с тази на Че Гевара, сега в Южна Америка.
При изгрева на демокрацията в България, след като наблюдавах на телевизионния екран самодоволните физиономии на Петър Стоянов, току що избран за Президент на България, Иван Костов-Председател на министерския съвет, ухиленото, натруфено с кичозна усмивка лице на  Стефан Софиянски и победоносната поза на Евгени Бакърджиев, като Напалеон пред горящата Москва, как самодоволно се възхищаваха от разрушаването на Мавзолея на Георги Димитров, спомних си за репортажа на американската кореспондентка. Българската преса, също беше изпаднала в тъпа еуфория, след като определи Петър Стоянов за човека на хилядолетието, пред апостолите на свободата Ботев и Левски и патриарха на литературата Иван Вазов. Ето това ме възмути и предизвика да  напиша тези бележки за Георги Димитров. Той незаслужаваше такова грозно оплюване. Той, който през 1933год. заяви на света, че е българин, че е горд да се нарича българин, сега тази България го оплю. Светът го познава като антифашист от международна величина. Жалко,че нашата страна още не го е осъзнала.  Историята е определила мястото му. Неможем да върнем времето назад. Ако не проявяваме уважение, по-добре е да замълчиме.  Вместо цветя поднесохме му незаслужено оплюване.



Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: mlado
Категория: Лични дневници
Прочетен: 500539
Постинги: 678
Коментари: 331
Гласове: 244
Календар
«  Април, 2021  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930