/ действителни случаи./ През 80-те години на миналия век в град Сургут-Тюменска област, разположен на брега на р.Об в българската строителна група стана трагичен, смъртен случай. Корабът, който доставя хранителни продукти и материали за обекти, в района на  север е потънал по поречието на река Об и един от загиналите беше българин.Тялото на българина още не беше открито, издирването продължаваше. В регистрите на  областната милиция това бе заведено като злополука по неизяснени причини. Течеше следствие. След време, обаче, майката на загиналото момче от България изпраща писмо до началника на българската строителна група в гр.Сургут, че е ходила при пророчицата Ванга и тя и е казала, че тялото на нейния син е изхвърлено,преди потъването, някъде на брега, по поречието на реката  и той няма отношение с потъването на кораба. За предсказанието на Ванга бе предадено на милицията Тюменска област. В милицията приеха предсказанието на Ванга като абсурдно, но бе направено допитване до Москва и бе наредено местната милиция да извърши щателна проверка. Такава бе извършена и тялото на българина бе намерено, изхвърлено на брега, точно така както бе предсказала Баба Ванга. Разследването за изясняване причините за потъването на кораба вече, бе проведено във вярна посока. За разлика от нас, българите, Москва твърде много ценеше и уважаваше Баба Ванга. Пишеха много добри неща за нея. Освен Сургутският случай ще разкажа за   още един, когато едно селско момче, войник, върнало се в отпуск  закла бащата на момичето, което искаше да му стане годеница. Точният, кармичен отговор, пак го даде Баба Ванга след няколкодесетки години. Ето как се разви една жестока семейна драма, една трагедия голяма. Той бе воиник, върна се в отпуск, във воинишка екипировка,с нож на кръста, воинишки щик. Влюбен бе страстно в дъщерята на ковача.Момиче много мило, миниатюрно, нежно и красиво. Войникът настоява веднага да се вдигне сватба. Баща и категоричен. Не. Много е малка, брак...невъзможен. Воиникът разярен, вади ножът от ножницата, забива го в бащиния и корем. Ковачът умира, до тук и любовта им спира. Минаха години. Той с друга, тя с други, тъй, заживяха те, но болката си остана трайно в нейното сърце. Хората, тогава предрекоха краят на това нещастие: „Господ ще го накаже”. ”Бог забавя,ала незабравя.”  Така и стана. След, като бяха минали, вече, много години пророчицата Ванга, в Петрич, в нейната къща, се насочи  към двора, с болка се обръща и се провиква -‘Ей,ти, там, оня старец, от Търновско, от селата, дека вече тука три дена чака, с прокаженото си, болнаво внуче, нека да си оди и да не се коси. Оди си, оди си. Господ така е решил. Щом навремето човек си убил, твоят грях , сега твоето внуче ще носи. Запомни това грешнико, Бог забавя,ала не забравя”. Той си замина, но не се върна, а пътйом се спомина. Не издържа грешната душа. Не издържа тежкото божие наказание. Историята и мене ме жегна. Поуката е ясна. Отнася се за всеки един от нас. Правете що правете, но първо помислете, децата ви и внуците ви, да не ви изкупуват греховете. Бог забавя, ала не забравя. Винаги това помнете. Нещастие на близките си да не донесете. Сега от дистанцията на времето виждаме колко сме били неблагодарни и не достатъчно коректни, приживе, към делото на пророчицата Ванга. Представа не сме имали какъв светъл образ тя е била.                  Бабо Ванге, макар и със закъснение към светлата ти памет се обръщаме с дълбок поклон и с дълбоко уважение. Прости ни Бабо Ванге.

Я дайте нещо линкче, препратка към сериозен източник за тези нелепости...
Представете си, че на мястото на човека със щика сте Вие...
Да не би да сте идиот?