Постинг
25.07.2015 09:02 -
ИЗБОРИ ДО ДУПКА. ПАДНАХМЕ В ДУПКА.
Автор: mlado
Категория: Лични дневници
Прочетен: 702 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 26.07.2015 09:38
Прочетен: 702 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 26.07.2015 09:38
«ДВАДЕСЕТ И ПЕТ ГОДИНИ СТИГАТ».
Изборната атака започна. Политиците се сетиха за народа.
Двадесет и пет години той бе лъган и мамен. Двадесет и пет години партиите се сменяха, но предизборните лъжи бяха същите. Двадесет и пет
години правехме избори до дупка. След двадесет и пет години паднахме в дупка. В голяма дупка. Дупка в бюджета, дупка в енергетиката, дупка в НАП, в здравеопазването, дупка в образованието, огромна пропаст в корупцията, в престъпността и затънахме в тресавището на правосъдието. Правосъдието от вътре се разлага и вони. Дела са затлачени с години. Крадци и престъпници са на свобода. Политиката, която се провежда и икономиката, която се наложи дадоха своя отпечатък върху
финансовото състояние на страната и жизнения
стандарт. Това бе комерсиална политика, комерсиална
икономика. Икономика на забогатяване на малка група хора и
обедняване на мнозинството от населението. Икономика на разтваряне ножицата между бедни и
богати, икономика на глобализацията във света. Глобализацията е процес на развитието на обществото
в технологии, комуникации, усъвършенстване и замяна на човешкия, ръчен труд с механизиран. За индустриално развитите страни това е добре. За слабо развитите страни има отрицателни последици. Изостават от темпа на развитието и не могат да се
впишат в надпреварата между индустриалното и ръчно
възпроизводство, в битката за оцеляване. В България това предизвика изчезването на средния бизнес, изчезването на едноличните земеделци и ликвидация
на селската инфраструктура. Не могат да отстоят срещу мощните чуждестранни
вериги от магазини и МОЛ-ове. Като се прибави и корупционната разпродажба на
общинската земя от местните кметове на чужди лица и
фирми се вижда,че управляващите не работят за благото на своя народ, но искат да се ползват от гласа му. Пак ще се завърти старата песен. Спомням си думите, от далечното ни минало, на старите хора: ""Тия фарисеи искат Господа да излъжат"". Сегашните политически фарисеи вярват, че пак ще ги облечеме в доспехите на властта, в могъщество и сила. Пак ще са на хранилка,
пак на народния казан, пак на висока партииина разкладка, пак ще празнуват курбан байрям. Крадците пак ще са на свобода. Престъпниците ще вилнеят. Така ще бъде, докато на политическия пазар се предлага бракувана, втора употреба стока, с изтекъл срок на годност. За народа кой му пука? Нек си трае и си гризка лука. Нек си търси той сполука на сегашния политически битак, на боклука. Докато следващото поколение, младите хора не вземат юздите във свои ръце няма управия в тази държава. В първите години на промяната крилата фраза бе: «Четиридесет и пет години стигат». Сега младото поколение също трябва да каже своята
фраза: «Двадесет и пет години стигат».
години правехме избори до дупка. След двадесет и пет години паднахме в дупка. В голяма дупка. Дупка в бюджета, дупка в енергетиката, дупка в НАП, в здравеопазването, дупка в образованието, огромна пропаст в корупцията, в престъпността и затънахме в тресавището на правосъдието. Правосъдието от вътре се разлага и вони. Дела са затлачени с години. Крадци и престъпници са на свобода. Политиката, която се провежда и икономиката, която се наложи дадоха своя отпечатък върху
финансовото състояние на страната и жизнения
стандарт. Това бе комерсиална политика, комерсиална
икономика. Икономика на забогатяване на малка група хора и
обедняване на мнозинството от населението. Икономика на разтваряне ножицата между бедни и
богати, икономика на глобализацията във света. Глобализацията е процес на развитието на обществото
в технологии, комуникации, усъвършенстване и замяна на човешкия, ръчен труд с механизиран. За индустриално развитите страни това е добре. За слабо развитите страни има отрицателни последици. Изостават от темпа на развитието и не могат да се
впишат в надпреварата между индустриалното и ръчно
възпроизводство, в битката за оцеляване. В България това предизвика изчезването на средния бизнес, изчезването на едноличните земеделци и ликвидация
на селската инфраструктура. Не могат да отстоят срещу мощните чуждестранни
вериги от магазини и МОЛ-ове. Като се прибави и корупционната разпродажба на
общинската земя от местните кметове на чужди лица и
фирми се вижда,че управляващите не работят за благото на своя народ, но искат да се ползват от гласа му. Пак ще се завърти старата песен. Спомням си думите, от далечното ни минало, на старите хора: ""Тия фарисеи искат Господа да излъжат"". Сегашните политически фарисеи вярват, че пак ще ги облечеме в доспехите на властта, в могъщество и сила. Пак ще са на хранилка,
пак на народния казан, пак на висока партииина разкладка, пак ще празнуват курбан байрям. Крадците пак ще са на свобода. Престъпниците ще вилнеят. Така ще бъде, докато на политическия пазар се предлага бракувана, втора употреба стока, с изтекъл срок на годност. За народа кой му пука? Нек си трае и си гризка лука. Нек си търси той сполука на сегашния политически битак, на боклука. Докато следващото поколение, младите хора не вземат юздите във свои ръце няма управия в тази държава. В първите години на промяната крилата фраза бе: «Четиридесет и пет години стигат». Сега младото поколение също трябва да каже своята
фраза: «Двадесет и пет години стигат».
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
