Постинг
29.09.2014 11:34 -
АНДРЕШКО.
Автор: mlado
Категория: Лични дневници
Прочетен: 590 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 02.10.2014 09:05
Прочетен: 590 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 02.10.2014 09:05
Селата чезнат, училища закриват. светилища затриват, земи пустеят, цигани вилнеят, стадата чезнат безследно, крадците грабят, псета беснеят, управници плячкосват за последно.
Селата се превърнаха в пустош, в място тежко за преживяване и несигурно положение. Спрямо селските хора се натрапи грубо и нечовешко отношение. Мина времето, когато в селата животът кипеше, хората бързаха устремени и горди. Сега е безлюдно, прегърбени старци се тътрят безцелно и в полето върлуват цигански орди. Настана пълно бездушие към бремето тежко, към селянчето Андрешко. Селското момче Андрешко неспази обещанието си да следва своя светъл идеал. Надеждата той неоправда, да се бори до последно, за селската чест и правда. Сам наруши реда. От безлюдното село той избяга и се засели в града. Но и тук се оказа същата беда. Мир и спокойствие не намери в града. Вместо удоволетворение и награда, в градската неуправия започна, даже по-вече да страда. Сега е вече доста зрял, твърде е припатил, много е видял. В мемоарните бележки на вече зрелия Андрешко се вижда и личи, че много му е мъчно, много му тежи, че неправдата на всякъде се шири и законът на джунглата се възкреси. Селото му запустя и се обезлюди, градът му се отчужди, държавата му се опропасти. При младите скитническата лавина ги отнесе в чужбина. Андрешко е на пределна възраст, с живота се е разплатил и няма връщане назад няма ресто, за него вече в страната, за Андрешковците, няма избор, няма място.
Селата се превърнаха в пустош, в място тежко за преживяване и несигурно положение. Спрямо селските хора се натрапи грубо и нечовешко отношение. Мина времето, когато в селата животът кипеше, хората бързаха устремени и горди. Сега е безлюдно, прегърбени старци се тътрят безцелно и в полето върлуват цигански орди. Настана пълно бездушие към бремето тежко, към селянчето Андрешко. Селското момче Андрешко неспази обещанието си да следва своя светъл идеал. Надеждата той неоправда, да се бори до последно, за селската чест и правда. Сам наруши реда. От безлюдното село той избяга и се засели в града. Но и тук се оказа същата беда. Мир и спокойствие не намери в града. Вместо удоволетворение и награда, в градската неуправия започна, даже по-вече да страда. Сега е вече доста зрял, твърде е припатил, много е видял. В мемоарните бележки на вече зрелия Андрешко се вижда и личи, че много му е мъчно, много му тежи, че неправдата на всякъде се шири и законът на джунглата се възкреси. Селото му запустя и се обезлюди, градът му се отчужди, държавата му се опропасти. При младите скитническата лавина ги отнесе в чужбина. Андрешко е на пределна възраст, с живота се е разплатил и няма връщане назад няма ресто, за него вече в страната, за Андрешковците, няма избор, няма място.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
