Постинг
04.08.2014 20:44 -
ПЕЧАЛНА ДИАГНОЗА
Не трябва да си прочут шаман, не трябва да си Нострадамус, голям мислител и учен, велик оракул с висок сан, да направиш ти прогноза, да дадеш диагноза на бедстващата ни страна, че е вече в твърде напреднал,неизлечим стадий,че е болна от цироза.
Артериите и прекъснати, хора гладни, безработни, по цял свят разпръснати. Бизнесът сърдечно обезкръвен, фалити никнат всеки ден. Мозъкът парализиран, разсъдъкът импотиран, интелектът атрофиран,
за кремация пасиран. Живот нелек,на самотек.
Ей ти племе безхаберно,ех ти разпадащ се народе мой, вразуми се, опомни се. Ти си неблагодарно поколение. Наследството си не цениш. Господ с плодородна земя, щедро той те дари, ти в пустош я превърна плодородието и затри. Поминакът си унищожи, като несретник по чужбина изоставен, немил недраг се скиташ ти. Сега си носиш сам самичек
тежка карма на плещите, с жестока прогноза, с диагноза на цироза.
Изстрадах всички твои болки,изстрадах грубите ти грешки, изстрадах надвисналият над тебе крах. Сега с горчевина се питам, защо се сринахме надолу, защо се свлякохме на дъното, защо стигнахме до това тотално падение. Затънахме в това тресавище и от него няма излизане. От хубавата ни страна ще ни остане мил, далечен спомен. За това, че не я щадихме, не я ценихме, за това, че безвъзвратно я губиме ще ни бъде вечно жал. За това на питането си отговарям с тъга и печал. Каква нещастна ирония на съдбата. При петвековно робство оцеляхме, а сега, в мирно време се провалихме. Да изградиме жадуваната демокрация неуспяхме. Да се радваме на свободата си, да подобриме живота си, да направиме страната си силна и мощна неможахме. Градивната, позитивна енергия, вярата народна пропиляхме. Несъхранихме ценностната си система, като народ древен. Превърнахме се в бежанци от собствената си страна. Превърнахме се в хунско племе.
Сега се самоизяждаме. Сега един друг се топиме. Сегасе разлагаме и самоунищожаваме. Обричаме се на изгнание, на национално изчезване.
Вече сме в състояние на социален колапс и на необратим демографски срив. Тътриме се към това, което сами си докарахме, към социален и духовен разпад. Деградирала управа, деградираща държава.
Каквото си посеял това ще жънеш. Ще получиш само, ако си дал. Затова, народе мой, си на този тежек, обречен на тегоба и изгнание, унизителен,мизерен хал. Невъзвратимата ни загуба нищо хубаво не ни вещае. Имам страшно предчувствие и тревожно притеснение, че е вече доста късно за надежда, за лечение.
М.М.
Няма коментари
