Постинг
25.09.2020 03:07 -
ЗАЩО ВЯРВАМ
„Това, което беше отначало, което чухме, което видяхме с очите си, което наблюдахме и ръцете ни попипаха, за Словото на живота“ (1 Йоан 1:1)
През 1927 г. известният философ-атеист Бертранд Ръсел написал книга, озаглавена „Защо не съм християнин“.Това била последната от дълга поредица обмислени атаки към Господ Исус Христос и Неговите последователи. Опитите да се постави християнството под съмнение са започнали още в първи век.
В течение на годините различни християнски мислители са се опитвали да измислят контрааргументи. Те защитавали християнството въз основа на реда в природата, причината и следствието (всяко следствие трябва да има причина, достатъчна, за да го породи), преобладаването на моралните ценности въ всички общества и т.н. тези усилия имат своето място; аз не го омаловажавам. Обаче за мен основната причина за вярата принадлежи на едно твърде различно царство. На всеки философски аргумент, с който излиза вярващият, атеистът отговаря с различен аргумент. В края на деня всеки се чувства удовлетворен от съответното си положение и никой не е доказал своя казус за или против.
всъщност Бог е твърде голям, за да бъде „доказан“ с човешки доказателства. Авторът на разума, е отвъд разума; Този, Който е сътворил вселената, е по-велик от нея. Затова основата на вярата за мен е напълно различна от философските игри на думи. Независимо от всички основания, аз вярвам заради Човека от Галилея, Исус Христос. Вместо човешките думи, Той е Словото станало плът.
В Дея. 14 гл. четем за посещението на ап. Павел и Варнава в Листра в Мала Азия по време на тяхното първо мисионерско пътуване. Там те виждат човек, инвалид, куц по рождение, който никога не е ходил. Човекът слуша внимателно Павел, който чувства внушение да извика: „Стани и ходи!“ (ст. 10). И човекът скача и започва да ходи. Когато тълпата вижда какво се случва, започва да вика: „Боговете са слезли сред нас в човешки вид!“ (ст. 11) и наричат Павел Хермес, а Варнава Зевс.
Но единственият Бог, единственият истински Бог, наистина слезе при нас в човешки вид. Ако можехме да напънем умовете си и да се опитаме да си представим какво би представлявал Бог в човешки вид, ще можем да се сетим само за една Личност - Исус Христос. Той е същността на нашите надежди, олицетворението на нашите мечти.
Исус! Ето за това вярвам. Из книгата „Исус - сърце, изпълнено с благодат“
През 1927 г. известният философ-атеист Бертранд Ръсел написал книга, озаглавена „Защо не съм християнин“.Това била последната от дълга поредица обмислени атаки към Господ Исус Христос и Неговите последователи. Опитите да се постави християнството под съмнение са започнали още в първи век.
В течение на годините различни християнски мислители са се опитвали да измислят контрааргументи. Те защитавали християнството въз основа на реда в природата, причината и следствието (всяко следствие трябва да има причина, достатъчна, за да го породи), преобладаването на моралните ценности въ всички общества и т.н. тези усилия имат своето място; аз не го омаловажавам. Обаче за мен основната причина за вярата принадлежи на едно твърде различно царство. На всеки философски аргумент, с който излиза вярващият, атеистът отговаря с различен аргумент. В края на деня всеки се чувства удовлетворен от съответното си положение и никой не е доказал своя казус за или против.
всъщност Бог е твърде голям, за да бъде „доказан“ с човешки доказателства. Авторът на разума, е отвъд разума; Този, Който е сътворил вселената, е по-велик от нея. Затова основата на вярата за мен е напълно различна от философските игри на думи. Независимо от всички основания, аз вярвам заради Човека от Галилея, Исус Христос. Вместо човешките думи, Той е Словото станало плът.
В Дея. 14 гл. четем за посещението на ап. Павел и Варнава в Листра в Мала Азия по време на тяхното първо мисионерско пътуване. Там те виждат човек, инвалид, куц по рождение, който никога не е ходил. Човекът слуша внимателно Павел, който чувства внушение да извика: „Стани и ходи!“ (ст. 10). И човекът скача и започва да ходи. Когато тълпата вижда какво се случва, започва да вика: „Боговете са слезли сред нас в човешки вид!“ (ст. 11) и наричат Павел Хермес, а Варнава Зевс.
Но единственият Бог, единственият истински Бог, наистина слезе при нас в човешки вид. Ако можехме да напънем умовете си и да се опитаме да си представим какво би представлявал Бог в човешки вид, ще можем да се сетим само за една Личност - Исус Христос. Той е същността на нашите надежди, олицетворението на нашите мечти.
Исус! Ето за това вярвам. Из книгата „Исус - сърце, изпълнено с благодат“
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 1005
